Пасираше любимото си ястие в зелено.

Продуктите си бе наредила на кухненския плот. Вляво и лежаха.

Пушеше си свития тютюн и пасираше.

Беше гола. От време на време се обръщаше да сподели с мен изваяната си усмивка.

Беше топло, но зърната й бяха настръхнали.

По цялата й кожа тичаше тръпката - провокирана от пасирането или от желанията, които я изгаряха...кой знае...

Трудна бе за разбиране, както труден бе и леда за разбиване.

Просягаше се, сякаш премерено, за всеки един от продуктите.

Действията й бяха механизирани в тази приготовка. Приготвяше нещо добре познато, нещо любимо.

Говорехме за топлината, за мечтата.

Тя - за топлината, която така обичаше.

Аз - за мечтата ми, в която тя тичаше.

Престраших се. Приближих я.

Обгърнах с ръцете си студени горещината на тялото й.

Бях дошла да се стопля. Застанала така в гръб кожата й ме приканваше, желаеше да я целувам.

Преброих допустимия според ситуацията брой целувки и й ги подарих.

Раздадох ги като топъл хляб.

Реших да рискувам. Тръгвайки към обичайното си място на бялото грамаданско канапе, в ръката си едва придържаща с превъзбуда долята чаша вино, тайно-явно оставих нещо до продуктите й.

Отивайки минути преди това към нея - така красива и задна, обърната в гръб, докато не гледа бях извадила сърцето си.

Сложих му даже въображаема червена панделка - очите й имаха моя поглед, щеше да я види.

Оставих си органа там до авокадото и доматите.

Подарявах й коледно едно вечно тичащо и обичащо сърце.

Разговора продължаваше. Знаех, че трудно се врича, но се надявах, че и тя все още може да обича и желае от мен все повече да знае.

Редувах виното с чая и се унасях все повече в говора й - всичко в едно

събиращ, пристрастяващ, без думи оставящ.

Някога друга предишна ми бе казала, че не мога да правя две неща едновременно.

Оборих и твърдението точно в този момент!

Вършех не две, а три неща едновременно...

Слушах изящни слова, изливащи се в мен като греяно вино в гърлото ми, говорех й в рими думи решими, и гледайки я обхождах тялото й в похот.

... и пиех ли пиех, и нея пиех и алкохола си пиех.

Вече замаяна летях из стаята. Дали тя ме напи така или виното?

Не, нямаше никaкво значение. Важното е, че полетях.

И така между приказките, пасатора и тютюна продуктите й привършиха.

Бе стигнала до сърцето ми.

Облизвайки устни от представата за междубедрието и насладата, отплеснато пропуснах да забележа и отбележа какво държи в ръцете си.

Пасаторът нещо заяде - от мен вик се нададе.

Неизмерима болка ме прояде.
Докато се усети да го види и различи, половината вече бе изсечено от малките остри ножове. Още леко туптеше... по–рядко... и по–рядко.
Цвета на кръвта зави зеленото й любимо лакомство. Сякаш там си принадлежеше.
Харесаха се съставките...
Пасаторът се бе изплъзнал от ръката й – въргаляше се по пода, още работеше.
Тя мълчеше в гръб и гледаше – сърцето още туптеше.
Не смееше да се обърне. Мислеше, че ще ме намери мъртва и аз да се въргалям на пода и с пасатора да танцуваме последен интересен, смразяващ топлото й ложе танц.
Обърна се. В непоносимата тишина освен своето дихание беше различила и чуждо – моето.
Аз седях на бюрото й и пушех. Гледах я. Гледахме се. Очаквахме.
Нямайки очаквания какво да очакваме.
Разсмях се. Тя с ужас гледаше дупката в гърдите ми. Броеше дните ни.
Задушаваше се, но не плачеше. Тя никога не плачеше. Беше хвърлила и последните си запаси сълзи за други – предишни някога.
За мен не бе предвидила да остави и не я виня.
Исках си я такава несълзлива. Такава си я избрах и познах.
Желаех я и дерзаех само в усмивка.
С моята опитвах сега да провокирам нейната. Трудно й устояваше.
Преди обаче да пасира сърцето ми бе всичко това. Сега трудно се връщаше в реалността. Ужасът от стореното я бе превзел. Не. Не този ужас от евентуалната ми загуба, а ужаса от грешката й. Просто от стореното.
Това, че бе объркала съставките и бе развалила ястието, сякаш това най много я    ужасяваше.
Времето за това изражение бе на привършване. Като анимация лицето й прие задоволна форма. Усмихна се. Заговорнически – доволна.
Започна гласно да се смее. Душата й ликуваше. Нещо в нея танцуваше.
Някакво удовлетворение ликуваше.
Отвори фурната. Беше топла. Топла като орган. Туптеше.
Не бързаше, ама никак. Чакаше и се усмихваше на учудването и интереса ми.
Тогава и само тогава предизвика в мен очакване.
И точно тогава в кулминацията на това ми първо и последно нейно очакване го извади.
Топло и красиво.. Преливащо в топлите студени нюанси на розово, лилаво, червено...
Едно красиво, светещо – изключително ново и чисто сърце.
Моят коледен подарък. НОВО сърце. Сложи го с усмивка на черната масичка в нозете ми. Харесах си го – любов от пръв поглед.
Гледах го с такава наслада и желание, че чак ме поби уплах.
Докоснах го... Носеше нейния аромат.
Поех го в ръце. Със своите тя обгърна моите. Секундите приеха видението на минути докато го поставяхме. Запълнихме зейналата в мен дупка.
Преродих се нова. Пренесе ме на ръце до голямото бяло канапе вляво от мен и започна да ме шие. Ши ме цял ден и цяла нощ. С кожата си попиваше удоволствената ми пот.
Събудих се след много часове. Прегръщах я силно – нова я обгръщах по-цяла от всякога. Целунах косата й, погалих бедрата й. Станах. Направих кафе на любимото си прераждане в любимата й чаша за ром. Не беше време за ром, но така го обичаше. Стрелката на часовника сочеше времето за късното и следобедно сутрешно кафе. Запалих цигарата й. Легнах и се загледах в тавана. Аромата я събуди, а мен усмивката й.
Чаках я с нетърпение. Сутрешно бдение. Време за вечеря. На масата ни чакаше снощното й любимо ястие. И то бе ново разбира се . Сърцето ми ни очакваше в прекрасния коледен сервиз...

Следя и захода в облога.
На моята кожа чертога.

течи и ме чети.
мислите ми спри.
цветето се наводни - ела и го спаси.

течи и ме чети..течи и ме чети.
мислите ми спри.
цветето се наводни - ела и го спаси.
течи и ме чети..

...и тогава тя ми каза - 
Слушай ме дълго.. - облизвайки сочните си устни - току-що създали заметръсно моето начало, целунали ме за сбогом.
Врекох се ходом.
Нарекох се нейна.
Родом.
Посредством тръпката й преглъщам последния ром.
..прегръщам последния тон.
Искам я в себе си - взлом.
Вълнолом в нечий дом.
Заднешком.
Пипнешком.
Чакаща нейния стон.
Вързах червено на клон.

Нощта - мечта.
Нощта - тела.
Речта - шега.
Нощта в красивата лъжа.
Нощта - жена.
Нощта - кама.
Нощта е първа и последна.
Истината в страстта - безценна.
Любовта - безследна.
Душата непрогледна разлята е в усмивката й медна.
В дъх споделяхме.
Нощта е снежна.

А тя дали знае?
А тя дали като мен мечтае и на ум косата ми вае?
Усмивката й - стена е.
В  душата - жена е.
Гората на бора ухае.
Чувства не трае.

Тялото ти ще се мени.
Ще бъдеш изваяна за нечии други ръце.
Ще се промени и моето сърце.
То вече тупти за друго лице.
Склуптората ти времето мени и руши - както ти нечии други съдби раздели.
Мрамора ти посивя.
Напука се.
Тъга.
А тя - самата красота.
Няма суета.
Правиш грешка - превръщаш се в смешка.
Изпусна се.
Сама.
Малка бе тогава за сега.
Сега е вече отдавна.

Не пише в нейния предговор, че за мен няма да има отговор.

Стига с тези грешки.
Останахме без дрехи.
Животински признания.
Човешки стенания.

Love.Me.Her.Voice.Art.Choice.Make.Me.Noise.

В топлата ми супа споделяме звука от намачкани чаршафи.
Преглъщам я, докато душата ми глади. 
Поезия ми вади от засади.
Сънува площади..

Обичам.

Не отричам.
..в междубедрия да тичам.
На себе си приличам - в кожата - докато сричам.

Влез.
Вземи превес.
Донеси ми утре.
Винаги бъди.
Извратеността ни тук е.
Чуват ни я.
Звук е.

...тя мълчи - тишината ни гърми.
И тя мълчи - и в органите ври.
Мисълта кипи.
Простота на красота в топлина гори.
Усмивка нощна ме крепи.
Вкуса - до сладост.. чак горчи.
Тръпне ми езика за познати слабини.
Откъснах я за роза и я потопих във вечната си проза.

Her Obviously is pretty hide.
..in my arms - pretty shy. 
in the mornin' don't want to tell me Goodbye.
Just kissing me High..

and she wait for me - another night.

Aз съм смела и страшна.
Обичам.
Душата правя.
Ти - каша.
В органите ти потичам вряща.
Думите ми влизат ти - какаова паста.
Искаш ги в себе си - денонощна краста.
Ставаш от моята каста.
Аз съм смела и страшна..

Представям си я мокра.
Аз съм в рокля.
Котешка походка.
Беждубедрието - лодка.
За сърцето клопка.

Представям си я мокра.

...и тогава тя ми каза - 
Слушай ме дълго.. - облизвайки сочните си устни - току-що създали заметръсно моето начало, целунали ме за сбогом.

Незадоволена в отговори.
С Цвете залагаш капани.
Чувство - настроение - смяна.
В главата представи за вана.
Между краката ти - пяна.
Ръката се схвана.
Ах ти.. К***о заляна.

За Магдаленения ден.

Обичам това, което си!
Пази се и бори.
Нека все така кръвта ти да кипи.
Дори и тежки да са твоите борби.
Добротата си бъди - дори в тъмнини.

Над всички с красотата си гърми.
Обичай и бъди.
Цялото ти нека другите във вечност да крепи!

Да се обръщам в утробата ти.
Гласа ти да чувам.
Направи ме влюбена в не-правилно време.
Обвързано бреме.
Образа ми в кръвта да поемеш.

Безумна и влудяваща е красотата ти.
Гледам те в снимка - галя на ум косата ти.
Мечтая устата ти.

Сълзите - сладки ми от щастие - ела да спреш .
Поглед в душата да опреш .
Ела ми - под завивките от думи да се свреш .
Нека в късната ни есен се разходим пеш .
от теб ранна пролет пука в мен .
В лятото ми ти ще бъдеш моя скреж .
Посети ме - чакам те в съня със свещ .

В скръбта, усМивката й превърна сълзите ми в мляко от похотта - полет . 
Погледа й траен разпука цветето ми посред есен - като в пролет .
Лудост в странната й хубост .

В очите й - перверзност на ухо да шепна .
Докосвания непремерени - по кожата й да залепна .
В ръката да омекна . Нека да си сътвориме плетка.
Допир в клетка .

Вени галят вътрешна повърхност .
Докато в стомаха - прилепите в любовта ми пърхат .
Тъмният ти поглед - течността ми овкуси .
...в тъмното на изгрева ме вдъхнови .

Умирам в собствените си порочни мисли .
Множат се като мръсни глисти .
Всичко заради онез - очите чисти ..
Името й скрих си - между краката си наших го .

Обладана съм от забранения й плод .
Вкус на непорочен, но пророчен сок ..
Чужди устни гърчат в себе си порочно вдъхновение .
За нея тази нощ извърших бдение .

Още от вратата входна - мирише ми на ароматните й сокове .
Желая тялото й да позная в кратки срокове .
В нея дерзая да влизам със скокове .
По повърхността на гръдта ще се търкалям на токове .
Пред блокове ще се ровим и дишаме - вплели косите си в кокове .

Езикът ти заключва това , което ключът отключва ..
На представа нямаш вътре - там между краката ми - какво се случва .

Мръсни вопли в сънища самотни .
Телата потни от мечтите топли .
Образът в сълзи те мокри , а сърцето чуди ми се как да те изчопли .
..писна му от твоите клопки .
Душата тъне си отново в твоите копки .

Лягам си тъжна . 
Между чаршафи ще търся любовници .
Гърбът ме боли вече от тези съновници .
Ще ги обладая , А после ще те сънувам с триножници ..
.. гола с възможности .

По тортата ми твоя сос е точната заливка . Усмивката ти пивка .
Казва ми наздраве . В чинията си ми поднася осладена,бяла слива ..

Жената Вамп.
Кръвта е синя.
От гърдата й тече коприна в моята пустиня..

В тишината на 'Антигона' трудно се диша . 
..като с пантофи в киша.

Втора вечер: гларуси разцепват натежалата в мрак тишина.
секундното им включване завършва с две пукания в таванските греди.
За сбърканото в мен всички знаем - не се учудвам на просперитета му.
Но този гларусен вик в тежката ми,много страдалческа и креативна - втора по ред - вечер започвам да се забърквам с мисълта,че нещата много са се набъркали, и всичко жестоко се е сбъркало .
(по действителния ми втори случай)
Втората Сафо от Л-есбос.

I'm a genius. my mind is my womb. There i bare my art. there i create with my sinner soul - pure beauty with water lily color

Лицето й.
Потъваш в забрава..
Лицето й.
..красотата ужасява.
В походка права – сърцето наближава.
Стъпки в пясък – не остава.
Кал по тялото и свято.
Да я намажеш дава..
Дълго – не остава.
Става и си заминава.
Може би си е такава.
Дума в образ – образ в дума.
Чакам..
..изкуство в нея – нетърпимо,говоримо – да си квакам.
Невъзмотимо в образа си я потапям.
На мечти и сред вълни я слагам.
Не! ..не си я давам.

Обичах те аз някога - сегашна.
Малка бе тогава за сега.
В любовта,мечтата ни тогава- как с ръцете си обичахме се..
 ..и света.
Да му покажем нас дерзаехме.
И какво е сладостта.
Плода..
А сега ?
Потънали сме в рутина и безметежни чувства.
Скитаме я там и бездушевни, бездънната гора.
За нашта красота - не се и сещаме - нарочно..
Не се и сещаме - нарочно - какво за нас предрече Любовта.
..преди да се одави в на измяната кръвта..

И между краката ти,и в устата ти.
Там ще искаш всички да повръщат Мен.

вчера

Гарнитурата към тиквените ми кюфтенца искам - теб.

 За да има и утре трябва да има по-малко днес.

RESTWISHES

14.02.2012

26.09.12

От днешното утро гълъбите плачат цвета на очите ти - зелено.
Плачат го, танцуват го.
Плачат го щастливо.
Желаят и се молят мълчаливо за душата ти красива - цвят на водни лилии.
Плачат от утеха.
Намерили са извора- живот.
Плачат и мечтаят твоя зов.
Звездите ще вещаят твоя ход.
Зелено е.

04.10.12

Вече нямам и сълзи да плача.
Нямам сили, а така да ме изгаря да крещя.
Душата ти изцапа моята и се затри безследно.
Не желая да го зная, но било е за последно.
Любовта отишла е безследно.
А на мене от целувките ти още ми е медно..
В душата непрогледно.
А да ме обичат след като си ме нарече-вредно.

Дано вкуса му мазен и горчив да ти харесва.
Докато лицето ти заплесва.
Кучка безсловесна.
Толкова си лесна..
А аз си мислех - " Боже..толкоз ли съм грешна?'
Любовта ти уж за мене беше вечна.
Гърдата ти за него е безмлечна.
Сълзата безутешна-роня я за любовта ти всъщност анемична.
Към лъжата й е мойта алергична.

Любовта не ме тревожи.
Тялото ми ще положи.
На таляна в агнешките кожи.
Хора гледат и докосват се в ложи.
На първия балкон са бодлокожи.
Втори ред-дебелокожи.
Музата под пръстите ми кулминацията ще поотложи.
С целувка-връзка ще заложи.
Може и да я предполжи.
Кой да предположи..
По кожата ми вдъхновено ще доложи.
Устата ми-цветето й ще разложи.
Цвят и мирис на боя ще обгърне лявата страна.
И тогава на петна ще избие любовта.

Красотата на смеха е в тишината на града.
В думите не я пестя.
Взела е отдавна в себе си страха.
Провали няма.
Своето изкуство сме сковали.
Мечти сме разкопали.
Вкусното.
Изкуството сме мариновали и защриховали.
Триъгълници и овали.
Някак вечерта ме пали.
Кога така превкусно сме се яли?
И кога така в завивките заспали сме мечтали?
Усмивката й гали.

С очи на гущер.
В ръката с пушка.
Стреля рози.
Няма да те вози.
С устата смуче пози.
В трамвай се вози с носорози.
Отново рози.
Красотата и ти лепва диагнози.
Изрази, копнежи.
Плуваме в медузи свежи.
Парят ни не те-кафези.
Свободата глези.
Песове и драматурзи на диези.
Краставички - майонези..
Музи.
Надлези.
Охлузи.
Гази с разрези в разказите спрели.
С тях опитва слепите да обуржоази.
Без да се контузи в недъзи.

Не знае за авторката си нищо.
Не е и нужно.
Стига някъде да се изливат дружно.
В редове я слага да нощува.
С думи я полива.
Вдъхновението стрива.
Красотата дави си в очите възкафяви.
В мечтите прави няма пляви.
Всичко им се нрави.
Гущерови крави.
Бледо сме лилави.
Времето го няма.
Няма кой и да ни бави.
Тъмноморави управи.
Между редове в картинни рими.
Така необходими.
В междупръстието лежат и на килими.