Сълзите - сладки ми от щастие - ела да спреш .
Поглед в душата да опреш .
Ела ми - под завивките от думи да се свреш .
Нека в късната ни есен се разходим пеш .
от теб ранна пролет пука в мен .
В лятото ми ти ще бъдеш моя скреж .
Посети ме - чакам те в съня със свещ .

В скръбта, усМивката й превърна сълзите ми в мляко от похотта - полет . 
Погледа й траен разпука цветето ми посред есен - като в пролет .
Лудост в странната й хубост .

В очите й - перверзност на ухо да шепна .
Докосвания непремерени - по кожата й да залепна .
В ръката да омекна . Нека да си сътвориме плетка.
Допир в клетка .

Вени галят вътрешна повърхност .
Докато в стомаха - прилепите в любовта ми пърхат .
Тъмният ти поглед - течността ми овкуси .
...в тъмното на изгрева ме вдъхнови .

Умирам в собствените си порочни мисли .
Множат се като мръсни глисти .
Всичко заради онез - очите чисти ..
Името й скрих си - между краката си наших го .

Обладана съм от забранения й плод .
Вкус на непорочен, но пророчен сок ..
Чужди устни гърчат в себе си порочно вдъхновение .
За нея тази нощ извърших бдение .

Още от вратата входна - мирише ми на ароматните й сокове .
Желая тялото й да позная в кратки срокове .
В нея дерзая да влизам със скокове .
По повърхността на гръдта ще се търкалям на токове .
Пред блокове ще се ровим и дишаме - вплели косите си в кокове .