сряда, 19 декември 2012 г.


Нощта - мечта.
Нощта - тела.
Речта - шега.
Нощта в красивата лъжа.
Нощта - жена.
Нощта - кама.
Нощта е първа и последна.
Истината в страстта - безценна.
Любовта - безследна.
Душата непрогледна разлята е в усмивката й медна.
В дъх споделяхме.
Нощта е снежна.


А тя дали знае?
А тя дали като мен мечтае и на ум косата ми вае?
Усмивката й - стена е.
В  душата - жена е.
Гората на бора ухае.
Чувства не трае.



Тялото ти ще се мени.
Ще бъдеш изваяна за нечии други ръце.
Ще се промени и моето сърце.
То вече тупти за друго лице.
Склуптората ти времето мени и руши - както ти нечии други съдби раздели.
Мрамора ти посивя.
Напука се.
Тъга.
А тя - самата красота.
Няма суета.
Правиш грешка - превръщаш се в смешка.
Изпусна се.
Сама.
Малка бе тогава за сега.
Сега е вече отдавна.

Не пише в нейния предговор, че за мен няма да има отговор.


Стига с тези грешки.
Останахме без дрехи.
Животински признания.
Човешки стенания.

Love.Me.Her.Voice.Art.Choice.Make.Me.Noise.

В топлата ми супа споделяме звука от намачкани чаршафи.
Преглъщам я, докато душата ми глади. 
Поезия ми вади от засади.
Сънува площади..
Обичам.

Не отричам.
..в междубедрия да тичам.
На себе си приличам - в кожата - докато сричам.
Влез.
Вземи превес.
Донеси ми утре.
Винаги бъди.
Извратеността ни тук е.
Чуват ни я.
Звук е.

...тя мълчи - тишината ни гърми.
И тя мълчи - и в органите ври.
Мисълта кипи.
Простота на красота в топлина гори.
Усмивка нощна ме крепи.
Вкуса - до сладост.. чак горчи.
Тръпне ми езика за познати слабини.
Откъснах я за роза и я потопих във вечната си проза.
Her Obviously is pretty hide.
..in my arms - pretty shy. 
in the mornin' don't want to tell me Goodbye.
Just kissing me High..

and she wait for me - another night.
Aз съм смела и страшна.
Обичам.
Душата правя.
Ти - каша.
В органите ти потичам вряща.
Думите ми влизат ти - какаова паста.
Искаш ги в себе си - денонощна краста.
Ставаш от моята каста.
Аз съм смела и страшна..