В тишината на 'Антигона' трудно се диша . 
..като с пантофи в киша.

Втора вечер: гларуси разцепват натежалата в мрак тишина.
секундното им включване завършва с две пукания в таванските греди.
За сбърканото в мен всички знаем - не се учудвам на просперитета му.
Но този гларусен вик в тежката ми,много страдалческа и креативна - втора по ред - вечер започвам да се забърквам с мисълта,че нещата много са се набъркали, и всичко жестоко се е сбъркало .
(по действителния ми втори случай)
Втората Сафо от Л-есбос.

I'm a genius. my mind is my womb. There i bare my art. there i create with my sinner soul - pure beauty with water lily color

Лицето й.
Потъваш в забрава..
Лицето й.
..красотата ужасява.
В походка права – сърцето наближава.
Стъпки в пясък – не остава.
Кал по тялото и свято.
Да я намажеш дава..
Дълго – не остава.
Става и си заминава.
Може би си е такава.
Дума в образ – образ в дума.
Чакам..
..изкуство в нея – нетърпимо,говоримо – да си квакам.
Невъзмотимо в образа си я потапям.
На мечти и сред вълни я слагам.
Не! ..не си я давам.

Обичах те аз някога - сегашна.
Малка бе тогава за сега.
В любовта,мечтата ни тогава- как с ръцете си обичахме се..
 ..и света.
Да му покажем нас дерзаехме.
И какво е сладостта.
Плода..
А сега ?
Потънали сме в рутина и безметежни чувства.
Скитаме я там и бездушевни, бездънната гора.
За нашта красота - не се и сещаме - нарочно..
Не се и сещаме - нарочно - какво за нас предрече Любовта.
..преди да се одави в на измяната кръвта..