неделя, 23 декември 2012 г.


Следя и захода в облога.
На моята кожа чертога.

течи и ме чети.
мислите ми спри.
цветето се наводни - ела и го спаси.
течи и ме чети..течи и ме чети.
мислите ми спри.
цветето се наводни - ела и го спаси.
течи и ме чети..

...и тогава тя ми каза - 
Слушай ме дълго.. - облизвайки сочните си устни - току-що създали заметръсно моето начало, целунали ме за сбогом.
Врекох се ходом.
Нарекох се нейна.
Родом.
Посредством тръпката й преглъщам последния ром.
..прегръщам последния тон.
Искам я в себе си - взлом.
Вълнолом в нечий дом.
Заднешком.
Пипнешком.
Чакаща нейния стон.
Вързах червено на клон.