Обичах те аз някога - сегашна.
Малка бе тогава за сега.
В любовта,мечтата ни тогава- как с ръцете си обичахме се..
 ..и света.
Да му покажем нас дерзаехме.
И какво е сладостта.
Плода..
А сега ?
Потънали сме в рутина и безметежни чувства.
Скитаме я там и бездушевни, бездънната гора.
За нашта красота - не се и сещаме - нарочно..
Не се и сещаме - нарочно - какво за нас предрече Любовта.
..преди да се одави в на измяната кръвта..