Лицето й.
Потъваш в забрава..
Лицето й.
..красотата ужасява.
В походка права – сърцето наближава.
Стъпки в пясък – не остава.
Кал по тялото и свято.
Да я намажеш дава..
Дълго – не остава.
Става и си заминава.
Може би си е такава.
Дума в образ – образ в дума.
Чакам..
..изкуство в нея – нетърпимо,говоримо – да си квакам.
Невъзмотимо в образа си я потапям.
На мечти и сред вълни я слагам.
Не! ..не си я давам.