Тялото ти ще се мени.
Ще бъдеш изваяна за нечии други ръце.
Ще се промени и моето сърце.
То вече тупти за друго лице.
Склуптората ти времето мени и руши - както ти нечии други съдби раздели.
Мрамора ти посивя.
Напука се.
Тъга.
А тя - самата красота.
Няма суета.
Правиш грешка - превръщаш се в смешка.
Изпусна се.
Сама.
Малка бе тогава за сега.
Сега е вече отдавна.