...тя мълчи - тишината ни гърми. И тя мълчи - и в органите ври. Мисълта кипи. Простота на красота в топлина гори. Усмивка нощна ме крепи. Вкуса - до сладост.. чак горчи. Тръпне ми езика за познати слабини. Откъснах я за роза и я потопих във вечната си проза.
Няма коментари:
Публикуване на коментар