сряда, 19 декември 2012 г.

...тя мълчи - тишината ни гърми.
И тя мълчи - и в органите ври.
Мисълта кипи.
Простота на красота в топлина гори.
Усмивка нощна ме крепи.
Вкуса - до сладост.. чак горчи.
Тръпне ми езика за познати слабини.
Откъснах я за роза и я потопих във вечната си проза.

Няма коментари:

Публикуване на коментар