събота, 6 октомври 2012 г.

Красотата на смеха е в тишината на града.
В думите не я пестя.
Взела е отдавна в себе си страха.
Провали няма.
Своето изкуство сме сковали.
Мечти сме разкопали.
Вкусното.
Изкуството сме мариновали и защриховали.
Триъгълници и овали.
Някак вечерта ме пали.
Кога така превкусно сме се яли?
И кога така в завивките заспали сме мечтали?
Усмивката й гали.

Няма коментари:

Публикуване на коментар