- Искам да ти покажа всички чувства, които могат да те накарат да се чувстваш като шизофреничка!-каза ми тя.
В този момент осъзнах, че съм споделила тази мисъл на глас...не само със себе си..бях я споделила и с нея.
Дълго след като тя затвори телефона, аз продължавах да потъвам все по-дълбоко в тази мисъл..в това.
От къде се родиха тези необясними усещания, от тази болест или тя се роди от усещанията? Толкова нереални в
реалността,необясними, наши!
Самото чувство ли ме кара да се усещам така луда?
Или просто липсата на какъвто и да било начин да го опиша!?..дори на себе си..Как тогава щях да го опиша на нея, да го изрисувам в усещанията и..
Въпросите валяха в главата ми като летен дъжд, изсипваха се бързо. В един момент този дъжд спря, така както се беше появил.Изгря слънце, хубаво чувство, което ни усмихна, едновременно, а бяхме на две различни места далеч една от друга.Усетих далечната и усмивка толкова близо..Усещах нея навсякъде,усещах я в себе си!
Може би наистина е болест...Има ли лекарство за тази болест? Какво е? Тя ли е? ...или тя е причината болестта да се влошава, да се развива в мен със страшна сила?
Дните, моментите минаваха, те идваха и си отиваха, но някаква част от времето спря в онази,
неделна вечер преливаща се в ранната сутрин на понеделника.То реши да ни остави там, в онзи момент, когато се сляхме, сля се всичко около нас..в едно.
...Какво му стана на това време??
Заспивах..Заспивах, задавайки си ужасно много въпроси...на фона на тези красиви усещания, на тези картини рисувани с непознати цветове в друго измерение.
Всичко беше непознато, всичко беше ново и удивително. Но нещо ми се стори ужасно познато, лицето й!
То беше някак си ново и променено. Сияеше...беше някак си чиста.
Усещах как болестта се влошаваше с всяка мисъл. Заспах с мисълта за нея, по-красива от всякога.
Няма коментари:
Публикуване на коментар